За и против: Готвене с мазнини

Независимо дали приготвяте хрупкави и вкусни пържени картофи или леки, ароматни дресинги за салата, мазнините заемат важно място в ежедневното ни меню. Те променят вкуса, текстурата и разбира се хранителния състав на ястията ни. Голямото разнообразие от мазнини, които се предлагат на пазара, затруднява избора ни на подходящо масло за съответния тип готвене.

Неподходящата мазнина в салатата ще я направи водниста и безвкусна, а ако използвате мазнина за дресинг за пържене, рискувате да загубите вкуса на деликатните зеленчуци, а месото ви да добие нехарактерна горчивина. Нашият кратък справочник съдържа информация коя мазнина за кои ястия е подходяща.

Приятно готвене!

Маслото от авокадо обикновено е ярко до пастелно зелено на цвят и има приятен, ядков вкус с леки нотки на авокадо. Богато на калий, витамин A, E и D и цяла плеяда полезни мононенаситени мазнини, то е идеално за готвене. Има висока точка на горене, 271 градуса по Целзий, което го прави подходящо за всякакъв вид пържене – от запечатване на месото и задушаване до пържене в маслена баня.

Златисто на цвят, рапичното масло има лек и неутрален вкус и обикновено се ползва като универсална мазнина. То е с ниско съдържание на наситени мазнини, с висока точка на горене и на достъпна цена. Точката му на горене е 204 градуса по Целзий и се счита за мононенаситена мазнина, което го прави по-здравословно от маслата с наситени или транс мазнини. Освен това е с високо съдържание на омега 3 киселини и алфа-линоленова киселина. Препоръчваме рапичното масло да се използва най-общо за готвене, но да се избягва употребата му за дресинги, защото на практика няма никакъв вкус и няма да добави аромат към салатата ви.

Кокосовото масло няма цвят, но е доста ароматно. Извлича се от кокосовия орех и в последните няколко години се радва на голяма популярност, тъй като веганите го използват вместо краве масло и животински мазнини. Кокосовото масло има естествено сладникав аромат, което го прави идеален за печене, както и за сотиране на слаб или среден огън. Въпреки това, поради ниската точка на горене – 177 градуса по Целзий – и факта, че съдържа наситени мазнини, то трябва да се консумира умерено.

Царевичното олио е едно от най-разпространените както за домашна, така и за промишлена употреба. Богато на омега 6 мастни киселини, фитостерали и витамин E, то е идеално за пържене в маслена баня и приготвяне на маргарин, но не бива да се използва за салатен дресинг. Неутралният му вкус го прави подходящ заместител на маслото при печене. Царевичното олио също е с високо съдържание на наситени мазнини и с ниско съдържание на полезни мазнини, затова се счита за едно от най-нездравословните.

Сусамовото олио е едно от най-ароматните от всички растителни масла, изброени тук, и се предлага в два вида – светло и тъмно. Светлото сусамово олио е подходящо за пържене в маслена баня (но само ако искате ястието ви да има вкус и мирис на сусам), докато тъмното е по-подходящо за салатен дресинг и дипове. При печене сусамовото олио почва да мирише на гранясало, затова е добре да се избягва употребата му за тази цел. Точката му на горене е 232 градуса по Целзий и е полиненаситена мазнина.

Леко, почти без мирис и вкус, слънчогледовото олио се използва за салатен дресинг и е много подходящо за пържене поради високата си точка на горене – около 225 градуса по Целзий. То е богато на витамин E и с ниско съдържание на наситени мазнини, което го прави идеално за печене, тъй като не променя основните вкусове и аромати.

Фъстъченото масло често е най-предпочитаният избор за пържене в маслена баня поради лекия си, ядков аромат, който се пренася върху ястието, което приготвяме. Достатъчно универсално е, за да се използва за пържене, пържене в маслена баня, салатен дресинг или всичко, което изисква лек и неутрален аромат. То е мононенаситена мазнина и има точка на горене 232 градуса по Целзий.

Студенопресованият зехтин е нерафинирана мазнина и се смята за най-висококачественият зехтин, който може да купите. Той има наситен зелен цвят и често представлява смесица от вкусове – плодов, горчив и леко пикантен. Зехтинът запазва вкуса на маслините и съдържа повечето от витамините и минералите, които се намират в маслините. Трябва да се има предвид обаче, че е с най-ниска точка на горене от повечето мазнини, само 160 градуса по Целзий. Запазете това ароматно, здравословно олио за поръсване върху топъл хляб, за салатен дресинг, дипове и студени ястия.

Преработеният зехтин е мазнина, която е рафинирана. Той има неутрален вкус и по-висока точка на горене, 210 градуса по Целзий, но не е така хранителен. Това олио може да се използва за сотиране, но не и за пържене в маслена баня, защото има ниска точка на горене.

Вкусът е важен, но още по-важно е да запомните, че трябва да внимавате какви продукти избирате и какви мазнини слагате в храната си. Консумирайте умерено и няма да сгрешите!